Увлечението на Елвира към японския език започва още от 8-9-годишна възраст, когато с интерес гледа по телевизията японска анимация. Дублираните филми са малко и тя решава да търси онлайн. Филмите не са с превод, което я провокира да започне да слуша езика.
"Така някак си започна нещо да ме тегли към тази култура и език. В мен се зароди мечтата да уча японски, да отида в Япония", разказа Елвира.
По това време в Плевен няма възможност за изучаване на японски, но Елвира започва сама, което обаче се оказва трудна задача.
"Изучаването на японски език при мен започна чак, когато влязох в университета, т.е. моята мечта се зароди когато бях на осем, но началото на изпълнението й бе чак след десет години", спомня си плевенчанката.
Тя е категорична, че японският език е точно толкова труден, колкото изглежда.
"В университетска среда беше изключително подходящо изучаването му, защото само с това се занимаваме, имаме много часове, имаме японски преподаватели, упражнения, всички възможни условия", допълни Елвира.
Част от обучението е специализация в Япония за една година. Елвира заминава за Университета Ибараки. "Oбучението по някои езици е непълно без да се потопиш в културата, защото винаги липсва един слой на разбиране", смята тя.
В продължение на година Елвира изучава езика, опознава и културата на японците.
"Хареса ми това, че японците се стараят да дадат най-доброто от себе си, на което са способни, независимо какво работят. Това постоянство и отдаденост те проявяват като общество – всеки сам за себе си и като едно цяло. Това много ми допада, защото и аз самата имам такова разбиране за устройството на едно общество – всеки да бъде ангажиран", подчерта Елвира.
При сблъсъка между двете култури обаче тя отчита и порядки, които не й допадат. Една от тях по думите й е мисленето у японците, че не трябва да споделяш лични преживявания, емоции, чувства с другите хора. "Те мълчат, прикриват емоции, за да работи по-добре колективът. За мен е трудно да се живее по този начин, защото се отразява на психическото състояние на човек", казва Елвира. "Да, добре е да има усещането за общност, да видиш как изглежда едно общество, когато всеки си е свършил работата, но ми е трудно да приема ограничаването за изразяване на чисто човешките емоции", допълни тя.
В момента Елвира е част от екипа на Регионална библиотека "Христо Смирненски" в Плевен и преподава японски език в Основно училище "Валери Петров" и в частна школа в града. Учениците й са на различна възраст, което предполага и различен подход за преподаване на езика.
"Изключително удоволствие е общуването с децата, на които преподавам, но и същевременно уча от тях. Те са много любопитни, търсят нови знания и факти за Япония и това е благодарение на информационните ресурси, до които аз на тяхната възраст не съм имала достъп", каза още Елвира.
По думите й интересът към източните култури – език, изкуство, храна, може да се обясни чрез естествения стремеж на човек да опознае един далечен свят.
"Аз смятам, че всяко едно място си има позитивите и негативите и всеки трябва сам да избере къде би било най-добре за него да живее", категорична е плевенчанката.
