В навечерието на 3 март – нашия национален празник, седмокласниците от ОУ „Валери Петров” представиха екипната си работа по класове, посветена на Алековите пътеписи. Децата имаха за задача да представят България на световно изложение, като организират свои павилиони, връщайки се 130 години назад, когато в Чикаго се провежда Колумбовото изложение, а Щастливеца го посещава и ни завещава своите впечатления в пътеписа „До Чикаго и назад”.
Първото, което би впечатлило чуждестранните гости, са родните кулинарни изкушения. В павилионите на всички седми класове изкусително бяха подредени баници, питки, лучник, кисело, мляко, домашна халва, домашно сирене и кашкавал, мед – все вкусотии, обичани от всички поколения, носещи отпечатъка на неуморен труд и любов към земята. Алековият герой – г. Шопов, с вдъхновение разказва на американците за нашата родина, посочвайки им на картата Розовата долина. Също като него в този „земен рай” ни пренесоха момичетата от 7.г клас, които ни разказаха за отглеждането на рози и продуктите, произвеждани от тях. Всички усетихме магичния аромат на розова вода и розово масло – така ценено от световните козметични гиганти. Насладихме се на увлекателния разказ на Станислава от 7.б клас, която ни покани на разходка из българските градове в края на 19. век. Любомир от 7.а клас показа своите впечатляващи познания за северняшката носия, а всички участници в изложението бяха облечени с традиционни български носии. Учениците от 7. в клас насочиха вниманието на гостите си върху българските фолклорни традиции и развитието на българската литература. Петко артистично прочете Ботевото „Майце си”, отдавайки почит на гениалния български поет. Посетители на изложенията бяха учители и служители на училището, а във всички класове заниманията приключиха типично по нашенски – с хоро.
Разнообразните дейности на децата ни показаха категорично, че България може да е географски малка, но е с необятни други възможности – богато фолклорно наследство, красива природа, научни и спортни постижения, исторически личности, чиито подвизи и саможертва ни карат да настръхнем, а сълзите да напират в очите ни, защото, да – гордост е да си българин! Посланието в края на всеки час беше, че е хубаво човек да пътува, Алеко ни го е показал, но трябва винаги да се връщаме тук, в България. И никога не трябва да забравяме корена си, предците си, заветите им, майчиния си език, защото това са кръвните връзки с космоса на родното пространство.
Честит празник, българи!
Трети март (видео)
Ден на Освобождението на България (видео)
