Тази година Националната седмица на четенето се проведе в навечерието на един от най-светлите български празници – Деня на народните будители. Идеята на тази седмица е да насърчи децата да общуват с любов и уважение с майчиния си език. Такова е и посланието на нашите възрожденци – обичта към родния език е като обичта към майката: чиста, приобщаваща, вечна.
Езикът ни свързва, но и ни разделя, няма по-силно оръжие от думите и по-голям лек от тях. Седмокласниците разсъждаваха върху темата „Езикът, който ни събира и разделя”. А ученици от шестите класове се изявиха като даровити поети. Децата на ОУ „Валери Петров” са творци, бъдещи вдъхновители. Доказаха го и сега!
Двама ученици бяха класирани на първо място. В категория „Поезия” това е Инна Чулева от 6.”а” клас , в категория „Проза” – Василена Горанова, ученичка от 7.”в” клас. Второто място достойно зае Виктория Неделчева от 6.”в” клас, а третото място бе заслужено от Мария Йорданова, ученичка от 7.”в” клас.
Вдъхновени от наближаващия изпит, искащи да сверят своите езикови часовници, седмокласниците се явиха на състезание по правопис „Пазя езика на дедите си”. Грамотността е ключов елемент от съвременната визия на младия човек. Езиковият тест не затрудни момчетата и момичетата от 7. клас, но все пак имаше изявени майстори на словото. На първо място безапелационно, с максимален брой точки, се класира Виктор Христов от 7. „б” клас. Второто място си поделиха Цветелина Цветанова от 7. „б” клас и Мартин Генов, ученик от 7. „в” клас. Третото място зае Вероника Христова от 7. „в” клас. Отлично се представиха и Райа Петкова, и Радослав Русев, ученици от 7. „а” клас.
С конкурс за най-артистично разказване на древногръцки мит завърши Седмицата на четенето в ОУ"Валери Петров". В него взеха участие ученици от петите класове. Пред публиката бяха представени красиви и мъдри истории за богове и смъртни хора, които прозвучаваха вълнуващо и бяха поднесени с театрално майсторство. Журито награди най-добрите – първо място за Емма Маринчева, ученичка от 5.г клас, второ място - Елена Арсова, ученичка от 5.б клас, и трето място за Александра Цветкова, ученичка от 5.б клас.
Поздравяваме всички участници за дръзновението и проявеното уважение към родния ни език! Деца, не спирайте да опознавате българския език, той е пъстър и красив, криещ изненади, и не спира да се развива! Написаното остава!
|
Езикът, който ни събира и разделя
Езикът, който ни събира, е роден и от него музика извира. Или чужд, умишлено избран, той знак ти дава, че си избран.
Езикът, който ни разделя, Може да е мил , но и лицемерен. В главата ни се настанява и мислите ни раздвоява. Дори да бъдеш искрен ти, ще чуеш доста клевети.
Езикът, който ни събира, напредъка символизира. Езикът, който ни разделя, е хаосът в цялата Вселена.
Автор: Инна Чулева,VI A клас – I.място „Поезия” |
|
ЕЗИКЪТ, КОЙТО НИ СЪБИРА И РАЗДЕЛЯ Езикът. Този неповторим букет от пъстри звукови багри и нюанси, които придават неповторима красота на човешката реч. В него се съдържат мелодиите на звука, песните на птиците и шумоленето на листата. Звуковите съчетания са присъщи само за нас хората. Така се разбираме помежду си, разговаряме, пеем песни, изразяваме своите вълнения, страдания, радости и възторг. Езикът е с нас от раждането до смъртта. Носим го в душите си и пазим светлината, която излъчва неговата благозвучност. Той е нашето вдъхновение за живот, учение и трудолюбие. Той извисява нашия дух и ни прави човешки същества. Какво би станало с нас, ако не можехме да говорим, ако не можехме да общуваме помежду си, ако не знаехме чрез речта да изразим нашите чувства, мисли и идеи. Замислял ли се е някой от нас по този въпрос, ако ние човешките същества бяхме безгласни. Тогава в нашите души щеше да вилнее бездушие, мълчание и тъга. Нямаше да можем да изразяваме с думи и звуци нашата безкрайна радост от живота, светлината и цветята край нас, от пъстротата на пролетта и есента, от бялата прелест на зимата. Тогава какъв би бил смисълът на нашия живот и колко ниско би изпаднал човешкият род|?! Езикът е неповторимо изкуство за реалния свят. Той е дар, който е въплътен да изявява човешката мисъл. Мария Йорданова |
|
Езикът, който ни свързва и разделя
Езикът е средство за общуване от дълбока древност. Той е начин хората да изразяват мислите, чувствата и емоциите си. Всеки език е уникален сам по себе си, каквито са и хората, които го говорят. Постепенно той се развива и придобива възможността да бъде използван дори и от разстояние. Комуникацията между хората винаги е била важна за развиването или подобряването на отношенията им, но разбира се разстоянието е поставяло граница между тях. С откриването и развитието на новите технологии тя достига ново ниво, чрез което се преодоляват разстоянията и всички хора на нашата планета могат да общуват свободно. Всички използваме телефони, таблети, компютри и други електронни пособия за връзка между далечни роднини и приятели, но за нас това е нещо обикновено и далеч не е толкова необичайно, колкото би изглеждало само преди няколко десетилетия. Да, но без тези технологии нямаше да можем да се чуваме с любимите ни хора и да преодолеем разстоянието помежду ни. Езикът може да разделя, но може и да събира хората. Всичко зависи от това как го използваме и с каква цел. Една дума може да бъде толкова значима, колкото действията, които вършим. Тя може да разтопи нечие сърце или да го вкамени, може да преобърне нечий свят към добро или да го срине. Езикът е нещото, което може да промени представата на човека за света. Всяка песен, танц или картина може да общува с душата на зрителя. Изкуството винаги е било средство за комуникиране между хората, за което не са нужни думи. Само то може да вникне толкова дълбоко в човека, че да докосне сърцето му и да го накара да се промени изцяло. Доказано е, че изкуството е храна за душата, а това означава, че и езикът също. Никой физически удар не може да нарани толкова, колкото могат предателството, измяната и лошата дума. Но също така никой диамант, пръстен или имение не могат да заменят израза „обичам те". Човек оценява нещо, когато го загуби - така и ние може би ще оценим езика, когато го променим напълно. Затова трябва да го пазим и развиваме, а не да го заменяме със символи и знаци. Моето поколение не цени българския език, а това е тъжно и , меко казано, жалко. Ние използваме чужди думи, макар да имаме български за изразяване на едно и също нещо, пишем с латински букви, когато сме в мрежата... Не бива да забравяме делото на предците си. Често те са били гонени и хулени, но са оставали силни и са вярвали, че някой ден ще помогнат на България да се издигне и да бъде значима и независима. Не бива да рушим това, за което са копнеели в последните си мигове. Още не е късно да се променим, да докажем, че България се гордее с езика си. Събудете се, българи!
Василена Пламенова Горанова, 7.в клас I.място „Проза” |
